Проведе се заседание на Неформалния съвет на министрите по околна среда на ЕС

На 23 април т. г. в Дъблин се проведе последното заседание на Неформалния съвет на министрите по околна среда на Европейския съюз, в което участва и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Четири основни теми бяха подготвени за обсъждане в рамките на международната среща.

По темата за единния пазар на зелени продукти позицията на България е, че е необходимо държавите-членки да осъзнаят, че преминаването към „зелена” икономика, която използва всички ресурси по ефективен начин и премахва зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, ще донесе не само екологични, но и значителни социално-икономически ползи.

Във връзка с качество на въздуха и градска среда една от сериозните причини за непостигането на нормите на съответните замърсители е, че не се отчитат различните икономически, географски и климатични особености в различните държави-членки. В случай на неотчитане на посочените особености, в нормативните документи ще се определят изисквания и норми, чието постигане от едни държави членки е възможно с разумни усилия и същевременно е предварително обречено на неуспех в други държави членки.

Изявената от България позиция по повод на климатичните изменения е, че формата на новото глобално споразумението по изменение на климата от 2015 г. трябва да бъде правнообвързващ протокол, който да включва всички съществени елементи, договорени на 17-ата Конференция на страните, проведена в Дърбан. Споразумението следва да се базира на принципа за „общи, но диференцирани отговорности“, като същевременно признае необходимостта всички големи замърсители (страни и сектори) да поемат амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове.

За България приоритетните въпроси, които трябва да се разгледат  в средносрочен аспект до 2030 г., би следвало да адресират значителните инвестиции, които ще са необходими в голяма част от държавите членки за развитие и модернизиране на енергийната система, в частност на преносната и разпределителната инфраструктура, както и за балансиращи мощности във връзка с нарастващия дял на ВЕИ.