Компостирането отклонява 40% от отпадъците по пътя към депата

Анна Пеева, управител на Компоста

Компоста e българска фирма, която предлага на нашия пазар висококачествени компостери от Швеция. В интервю с Анна Пеева, управител ще научите интересни факти за предизвикателствата, процеса на компостиране и ползите от него.  Фирмата ще участва в международното изложение Save the Planet (5-7 март 2014 г., София) заедно с водещи имена като EREMA, Komptech, International Baler Service, Weiss, Братя Пашев, Екорек, Роланд Трейдинг и др. Изявата се организира от Виа Експо и ще превърне в място за трансфер на нови продукти към региона на Югоизточна Европа. 

Името на фирмата ви е composting queen – кое е вашето предимство? 
Вярваме, че компостирането е кралско действие – елегантно, приятно, винаги изпълнено с достойнство – именно това е причината да изберем името „Кралицата на Компостирането”, което налагаме като запазена марка. Наименованието на нашата фирма е Компоста. 

Вие предлагате на пазара 3 модела градински термокомпостери joraform от швеция. с какви видове отпадъци работят и какъв е крайният продукт?
Компостерите на Joraform приемат и обработват всички видове кухненски и градински органични отпадъци, които са 40% от битовите ни отпадъци. Нашите компостери са „термо“, защото в техните камери на втората седмица от началото на компостиращия процес постигаме температура от 45 °С до 75 °С, определящо тяхното изключително качество. Високата температура е гаранция за хигиеничния краен продукт - компоста, към който всички се стремим – без патогени, салмонела и семена на плевели. Именно заради това използваме и термина „термо“, когато презентираме компостерите на Joraform. 

Какъв е интересът към уредите за професионално компостиране?
Всички ресторанти, столове за обществено хранене, детски градини, училища, техникуми, гимназии, колежи и университети произвеждат сериозни количества хранителни отпадъци на ден – между 10 и 100 кг. Те могат да се възползват от огромното предимство да преработят кухненските си отпадъци на място – там, където те се генерират. За да започват нещата да се случват у нас трябва да променим нашето мислене и да се ръководим от идеята, че нашият боклук е наша грижа. Но тук е мястото да отбележа ключовата роля на общините. Необходимо е да се въведе система от стимули – като отстъпка от такса „Смет”, която е практика в редица държави.

Какви са конкретните екологични ползи от компостирането?
Отговорът е категоричен - липса на тонове боклуци, депонирани на сметищата. Имаме брояч на сайта ни – вярвам той скоро ще започне да брои количество, равняващо се на десетки тонове „спасен боклук” на ден. Инвестицията в компостер и умението да компостирате ще Ви служи цял живот. При нас идват хора, които си плащат такса „Смет”, и въпреки това искат да компостират. Точно тези хора ще покажат правилния път на своите съседи и приятели. Нашите компостери се вписват идеално в градината, не причиняват неприятни миризми и осигуряват на своите собственици не само удобство по време на компостирането, а и удовлетворение, че вършат нещо наистина добро за Земята.
   
Известно е, че 1 памперс за еднократна употреба престоява 500 г. на сметището – използват се 5000 бр., докато детето навърши 3 години. Вие сте вносител на компостируеми памперси Grovia, разкажете ни повече за тях?
Памперсите за еднократна употреба са голям проблем – гореспоменатите цифри илюстрират едно тежко наследство на децата ни. С памперсите, които предлагаме, родителите купуват 10 чифта гащички и сменят попивателя в тях. Гащичките са памучни, цветни – модерни! Попивателите са памучни, които се перат или такива, годни за компостиране. Ако сте избрали компостируем попивател, трябва да се погрижите той да попадне в професионална система за компостиране при 70 °С. За нас грижата за бебетата е свързана и с отговорност към природата днес и мисъл за бъдещето на децата след 30 години. 

Кой според вас е основният проблем, свързан с ниската култура по отношение на отпадъците?
Моето семейство компостира от 4 години. Това прави точно 1184 кг биоотпадък, който избрахме да оставим в двора си. Според мен в България си мислим, че боклукът е мръсно нещо и вярваме, че като си платим такса „Смет“, някой друг ще поеме грижата за него чрез дейностите по сепариране, третиране и забележете обезвреждане на битовия отпадък. Обезвреждане означава натрупване на камара със смесен боклук, върху който булдозери полагат един пласт с пръст и минават отгоре. Обелката от картофа или външните листа на зелето и марулята боклук ли са?

Има ли програми за финансиране на дейностите по компостирането?
Някои общини раздават безплатни компостери, които струват около 100 лева за брой. Те представляват пластмасова кутия с дупки по стените, без дъно и с капак, компостирането в тях се случва за по-дълъг период, като при температура навън под +5◦C, то просто спира. Няма община, която да даде резултатите от тези инициативи, тъй като имаше сигнали, че някои от хората не успяват да се научат как да работят с тези компостери, не бъркат материала, не носят вода, нямат термометър за мерене на достигнатата температура в компостната купчина. Липсата на ясни указания за процеса, накара доста от тях да се откажат, което за съжаление е действителността в България. 

В каква посока трябва да се промени националното ни законодателство, за да стимулира по-широкото прилагане на компостирането?
След двете ми срещи с министър Михайлова имаме напредък и по финансовата страна. Правителството смята да промени закона така, че да следва философията „замърсителят плаща“ от 2015 година. Това означава, че такса „Смет”, формирана на база жилищна площ, просто отпада. В момента срещу 500 милиона лева, събрани от тази такса на година, получаваме извозване с камион от населените места, изхвърляне на сметище и нищо повече. Най-важното нещо е да се направи разделно събиране при източника на битов отпадък, което ще елиминира нуждата от някои от етапите от процесите на управление на отпадъците. Наскоро разгледах доклада по оценка на въздействието върху околната среда, направен месец април 2013 г. за регионалното депо, предвидено да се построи до село Джерман, разположено на 5 км. от град Дупница. Настоящото законодателство позволява на разстояние от 480 м. от населеното място да има сметище, което основателно кара хората да протестират. Според доклада 46,9% от отпадъка, който ще се депонира е годен за компостиране. Ако обаче община Дупница отдели ефективно и при източника тези 46,9% от целия генериран отпадък и го компостира в специалното си Общинско предприятие за компостиране, сами виждате, че нуждата от депо драстично намалява.

Как хората в западноевропейските държави се справят с проблемите, вие сте живели там, споделете за интересни практики.
Когато казах в Германия, че 94% от българския боклук отива на сметище ме погледнаха със смесица от учудване, съжаление и неразбиране. Там има около 900 площадки за компостиране, на които приемането на биоотпадъка е безплатно. Тази година посетих една такава площадка и за 2 ч. дойдоха около 80 автомобила. Там практиката е такава – имате си специална кофа пред къщата, в която събирате само органични отпадъци, плащате основна годишна такса тази кофа да се вдигне на 2 седмици веднъж. За всяка следваща кофа плащате около 7 евро такса. Там в градините има много трева и храсти, по-евтино е да напълниш едно ремарке (което е равно на 4-5 кофи) и за своя сметка да го закараш до най-близката площадка за компостиране. Там оставяш отпадъка безплатно!

До края на 2016 г. имаме ангажимент да разделяме и рециклираме не по-малко от 25% от битовите биоотпадъци. Наредба на мосв регламентира разделното събиране на биоотпадъците в контейнери. Какви са вашите аргументи в полза на самостоятелното компостиране?
Не очаквам някой да обърне внимание на тази наредба и тя да се спазва. Ако компостирате сами в двора на къщата си или в обща компост зона, която обслужва няколко къщи или жилищен блок, Вие просто не изпращате 40% от Вашия боклук на сметище, не плащате бензина на камионите за извозване, заплати за хората, които го събират и извозват, не тровите Земята, а точно напротив – след като преработите отпадъците, връщате компоста в почвата, а нека не забравяме, че той е храна за Земята. 

Предвиждате ли обществени инициативи и имате ли реализирани съвместни проекти с общините?
Работим усилено всеки ден. Надявам се на изложението „Save the Planet” през следващата година да присъстват кметове, които са избрали нас и нашите продукти, и сами да разкажат за ползите от компостирането в техните градове и села – тогава ще приемем, че сме постигнали някакви резултати.

Наблюдавате ли положителни тенденции у нас?
Наскоро една млада дама, завършила висшето си образование в чужбина, ни стана клиент. Тя постави в кухнята си 3 различни цветни кофи от по 30 литра. Въпреки намеци на близки, свързани с неработещата система за разделно събиране, тя не се отказва и ни поръча компостер. Ние го монтирахме в задния двор на кооперацията, в която живее. Въпрос на време е да се промени закостенялото мислене на нейните съседи.  От всички нас - българските граждани - зависи да променим картата на страната, изпъстрена в момента с регионални депа за битови отпадъци. Нужно е само да елиминираме депата и да запазим Земята! В заключение бих искала да отправя призив да оставим България чиста за нашите деца. Нека да спрем да я замърсяваме и да започнем да компостираме!