Ефективното управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) бе във фокуса на провелата се на 25 ноември кръгла маса, организирана от сдружението на производителите на електродомакински уреди в България (Асоциация СЕСЕД България).

 

В програмата на събитието бяха включени теми, свързани с българското законодателство за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и неговото прилагане, новото виждане за разширената отговорност на производителите, което отразява променената икономическа среда, в която отпадъците са ценен ресурс, потоците отпадъци в различните европейски страни и добрите практики за разделно събиране и третиране на този вид отпадъци в Белгия и Европа.

 

В срещата участваха представители на български и международни компании производители на електрическо и електронно оборудване, вносители на електродомакински уреди, представители на Министерство на околната среда и водите, организации по оползотворяване на отпадъци и много други. Специален гост-лектор на събитието беше Корина Хагарти, директор „Политики на околната среда“ от секретариата на СЕСЕД в Брюксел.

 

"Производителите и вносителите на домакински уреди изпълняват стриктно своите ангажименти по финансиране управлението на излязлото от употреба ЕЕО и считаме, че средствата трябва да се използват ефективно и с реални резултати. За да има такива е абсолютно необходим диалог между институциите и всички заинтересовани страни за обмяна на идеи и конкретни предложения“, подчерта Габриела Чифличка, генерален секретар на СЕСЕД България.

 

Специално внимание на кръглата маса беше обърнато на готовността на България да отговори на изискванията на ЕС за управление на отпадъци и по-специално тяхното оползотворяване и рециклиране; осигуряването на адекватна база за събиране на отпадъци от ЕЕО (места за предаване, съдове на територията на дистрибуторите и магазините, общински пунктове); начина на информиране и мотивиране на хората да събират разделно; съдбата на събраните отпадъци и спазването на законовите изисквания за тяхното третиране; какво се случва с рециклираните и оползотворените материали от системите за оползотворяване (т.нар. вторични материали), финансирани от производителите.