“Eнергиен биокръговрат” за обезвреждане на небиологичен въглероден диоксид

Големият проблем на съвременността - емисиите от въглероден двуокис, е на път да бъде решен чрез събиране и складиране в земните недра. Ефектът от тази технология в дългосрочен план е съмнителен и крие много опасности, смята проф. д. х. н. Кирил Димов. „Запълването на земните кухини (стари минни шахти, пещери, дъното на океаните и пр.) с този газ, при това концентриран, е бомба със закъснител и само отлага във времето възникването на опустошителна екологична катастрофа”, заявява той. Освен това обемът на тези кухини е силно ограничен и ще бъде изчерпан най-много за 15-20 години.

По негова идея, екип от български учени е разработил технологичен принцип за оползотворяване на СО2 чрез включването му в нов вид кръговрат, наречен „енергиен био-кръговрат”. При него въглеродният двуокис служи за ускорител на растежа на зелена маса в специално конструирани съоръжения. Известни са различни бързорастящи растителни видове, както и някои водорасли. След процес на интензивен растеж и ускорено разграждане на получената биомаса, тя се превръща в биогаз.

На базата на биомасата по света вече се развива цяла нова химическа индустрия. В случай че биогазът се използва за гориво в ТЕЦ, замествайки все повече фосилните горива, отделяният CO2 се насочва обратно в съоръженията за ускорен фотосинтез. По този начин се осъществява т. нар. енергиен биокръговрат, без да се отделят и напластяват в атмосферата извънредни вредни емисии.

Според проф. Димов, теоритически тази технология е напълно реализуема понеже неини съществени етапи са проверени експериментално. За да се сравнят и подберат най-подходящите растителни видове и се измерят точно количествените и икономически показатели е необходимо да се пристъпи към пилотно производство на интезифициране на фотосинтезата и преобразуване на биомасата в биогаз. Подходящ производител на въглероден двуокис са ТЕЦ с мащаба на Марица Изток 2 или друг съизмерим замърсител с СО2. В района на централата на подходящ терен ще се изгради опитното съоръжение, състоящо се от: инсталация за ускорена фотосинтеза, участък за преобразуване на зелената маса в биогаз, участък за концентриране, очистване и бутилиране (в стоманени бутилки под налягане или по друг начин) на биогаз. Ще бъдат необходими и лабораторни помещения. Съоръженията за събиране и подаване на отделяния CO2 към тази своеобразна „оранжерия” ще бъдат изпълнени от ТЕЦ, който ще предостави и терена за инсталацията.

Експлоатационното изпитание ще се извърши на няколко етапа, като първият ще има за цел да се постигнат теоретичните показатели. Времетраенето на този етап ще бъде 2 години след пуска на инсталацията. По-нататък тя ще се използва за усъвършенстване на елементите на технологията като изпробване на нови видове бързорастящи култури, изпитване на различни видове катализатори и ускорители на фотосинтезата. Тази първа инсталация ще продължи да се ползва за развойно производствени нужди. Важна особеност на проекта е, че още от първия етап той ще генерира средства, тъй като получаваният продукт – биогаз, ще може да бъде продаван. Допълнителна възможност за приходи съществува по линия на съкращаването на т. нар. въглеродни емисии, които имат своята цена”, коментира проф. Димов.

За да се пристъпи към изграждането на пилотния производствен участък е необходимо финансиране, споделя още проф. Димов. Инвестицията ще се възвърне от продажбата на биогаз в срок от 2,5-3 години след пускането на участъка.

Придобитият опит и резултати ще бъдат в основата на призводството на модулни инсталации за преобразуване на СО2 в биогаз, които ще се продава на основните генератори на въглероден диоксид. Ефектът в национален мащаб се илюстрира от следния пример: държава с площ от 100 хил км2 генерира около 100 млн. тона СО2 годишно. По думи на автора на проекта, чрез тази технология те ще се преобразуват теоретически в около 20 млрд. м3 биогаз (за закупуването на същото количество природен газ сега се харчат 50-60 млрд. лева).

„Добре ще бъде населяващите планетата да са запознати и с другата страна на замърсяването с въглероден двуокис”, казва проф Димов.

Теоретиците геофизици предвиждат, че ако на планетата не се случи непредвидено космическо бедствие, слънчевата система ще съществува 4,5-5 млрд. години. Еколозите от Киото предупредиха държавните ръководители, че ако бедствието СО2 не бъде предотвратено, условията за живот на земята ще бъдат елиминирани след около 50-60 години.